24/06/2022
Един преуспял млад мъж карал в краен квартал твърде бързо с новия си “Ягуар". Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между паркираните коли. Изведнъж тухла се блъснала в страничната врата. Той натиснал спирачката и ядосан скочил от колата. Грабнал и разтърсил детето, което било хвърлило тухлата.
“Какво по дяволите правиш? Това е новата ми кола, знаеш ли колко много струва?”
Момчето започнало да се извинява.
“Моля, господине, … много съжалявам … аз не знаех какво друго да направя… хвърлих тухла, защото не знаех как да Ви спра … “
Със сълзи по лицето посочил място зад една паркирана кола. “Това е брат ми, падна от своята инвалидна количка и не мога да го вдигна.” След това момчето сподавило риданията си и попитало зашеметения от случващото се мъж:
“Бихте ли ми помогнали да го върна в инвалидната количка? “
Младият мъж едва преглътнал гнева си. Той вдигнал падналото дете, след това извадил носната си кърпичка и почистил охлузванията на момчето. Успокоил го с поглед.
“Благодаря ви и Бог да ви благослови!”, благодарило детето на непознатия.
Тези думи и цялата ситуация разтърсили човека. Той продължил мълчаливо да гледа как едното братче тика в количката другото на път към дома.
Дълго стоял така зашеметен, докато се отърсил и тръгнал бавно към “Ягуара” си. Огледал щетите, не били големи – можело да се отстранят безпроблемно. Но той, странно защо, не направил ремонт. Изпълвало го особено чувство да гледа вратата и да си спомня за случката. Сякаш някой му казвал:
“Не минавай през живота толкова бързо, че някой трябва да хвърли тухла по теб, за да привлече вниманието ти! “
Бог шепне в нашите души и говори в сърцата ни. Понякога, нямаме време да чуем, но Той намира начини да привлече вниманието ни.
/ от страницата на "Езотерика"/
*********
Матю Станфорд Робисън (1988-1999) -
Този уникален паметник, направен от родителите, показва как момче скача нагоре от инвалидната си количка. Прикован към стола през по-голямата част от младия си живот, освободен прекрачва към небесния свят..
