20/07/2026
Крис Коуп - журналист от четвърто поколение с близо 30 години професионален опит. През кариерата си е писал за десетки водещи мотоциклетни издания във Великобритания, САЩ, Канада и Австралия, а днес е сред авторите на "Visordown" – една от най-авторитетните мотоциклетни медии в света.
Споделяме ви част от разказа му за един момент от теста на новия Himalayan 450 Mana Black, който напълно промени мнението му за мотоциклета:
“Именно падналото дърво ме убеди.
По време на двудневното пътуване от Мумбай до Вагатор, Гоа, имах безброй възможности да изпробвам новия **Royal Enfield Himalayan 450 Mana Black (2026)** – дори повече, отколкото бих искал. Но точно в този момент започнах да вярвам на всички суперлативи по негов адрес.
Бях се отделил от групата и карах сам по тясна черна пътека, минаваща през гора. Нямаше нищо особено предизвикателно – тук-там камъни, неравности и малки бабуни. Пътеката беше тясна, но въпреки това не представляваше сериозно изпитание дори за човек като мен, с ограничен опит извън асфалта.
Вляво, през дърветата, на около 20 метра разстояние, се виждаше пясъчен плаж. Вълните се разбиваха в брега, а отвъд тях се простираше синята шир на Арабско море. Гледката беше великолепна. И разсейваща. Забелязах падналия бор едва когато бях на около метър от него.
Не беше огромно дърво – стволът му беше с диаметър около 20 сантиметра – но беше достатъчно голям. При нормални обстоятелства щях просто да го заобиколя. Сега вече нямах време.
В безкрайното пространство на съзнанието, в онази хилядна от секундата преди предната гума да се удари в дървото, успях да си представя как точно ще приключи всичко:
Ще изгубя контрол над предницата. Ще прелетя над кормилото. Ще се блъсна в дървото отляво. Моторът ще се стовари върху мен и ще ми счупи бедрената кост. Ще лежа в нечовешка болка и ще натискам клаксона, докато някой дойде да ми помогне. Ще мине поне час, докато ме откарат до медицинска помощ по разбитите пътища. След това ще чакам още един час в задушаващата жега, преди изобщо да видя лекар. После ще последва мъчителен полет към дома, въоръжен единствено с парацетамол и постоянния страх от дълбока венозна тромбоза, които едва ли ще успеят да отклонят вниманието ми от болката.
Когато се прибера, ще отида в местната болница за контролен преглед, където ще ми кажат, че кракът е зараснал неправилно и трябва отново да бъде счупен, за да бъде наместен както трябва. Ще прекарам осем месеца във възстановяване. Един цял мотоциклетен сезон ще бъде загубен. Преживяното ще тежи върху мен толкова силно, че в крайна сметка ще реша, че вече ме е страх да падам и няма да мога повече да работя като мотоциклетен журналист. Ще започна да продавам обувки. Жена ми и децата ще ме напуснат. И по някаква необяснима причина дори ще бъда депортиран...
**„Туп-туп.“**
21-инчовата предна гума на Royal Enfield просто се качи върху падналото дърво, подпомогната от предното окачване Showa. След нея без никакво усилие премина и 17-инчовата задна гума. Никаква драма. Нито за миг.
Всъщност всичко се случи толкова спокойно, че се наложи да спра, да сляза от мотора, да се върна пеша до дървото и да го ритна, само за да се уверя, че наистина съществува.
Съществуваше. А аз вече бях напълно убеден.
Royal Enfield е създала мотоциклет, който наистина може да прави това, което компанията твърди. И не просто веднъж – може да го прави отново и отново, както щях да се убедя през следващите дни. Не, това не е истинско ендуро в класическия смисъл на думата, но може да понесе сериозно натоварване – далеч повече, отколкото повечето собственици някога ще се осмелят да му причинят.”
https://dancingthepolka.com/2026/01/16/2026-royal-enfield-himalayan-mana-black-ride-review/
