06/01/2026
Днес беше важен ден. Слагам тази снимка от метрото - направи ми много добро впечатлиние, за да има нещо полезно докато разказвам личните си неволи.
Писах Ви преди, че понякога ми е издухан мозъка, но да прекося София, да отида на важно изследване, за което се чака и да не нося лична карта...шофьорска книжка...Та ставам аз гордо на регистратурата и казвам:
- Забравих да си направя изследвания. Добре, че си нося кръвоносната система. - Направих опит да се пошегувам. Обясниха ми, че ще направим на място, но ще се забавим с всичко.
- Моля за направление и лична карта.
И като се почна едно ровене. Не знам как не открих ново измерение в портмонето и раницата ми. И накрая казвам:
- Не си нося личната карта....но си знам ЕГН.
Медицинската сестра ме погледна със състрадание и се замисли какво да ме прави. Това ми даде някаква смелост и като почнах да го цакам всичко коз:
- Но имам дебитна карта, карта за градски транспорт и служебен бадж.....
Сега си мисля как не се издуха за 31 години тази монтанска мъгла.
Наздраве за хората, които са търпеливи и за здравните работници, на които се налага да се справят с пациентите. Останете здрави!